преливащи сенки, 
създаващи цветове. 
котешки очи безмълвно ги 

 Иска ми се да изградя къща за спомените си, в която да ходя, когато желая да избягам от рутината на ежедневието. 
В двора й, под формата на цветя, ще бъдат съвсем ранни и безобидни мои спомени. Детството ми. Изпълнено с множество жизнера...

 сънят е реалността
и реалността е сън. 
безкрайни частици от осезаемото съществуване 

 в страница събирам всеки мой ден 
страници, които твърде рядко преразглеждам
зарявам ги в най-долното чекмедже 

 думите ми са грешна чернова, 
която нямам време да препиша. 
давя се в мислите си, 

очите не са прозорец към душата.
те са най-многопластовата част от човешкото същество. 
биха могли да бъдат тих летен вятър.